Skip to content



НАРЕДБА ЗА ДЕТСКИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ

НАРЕДБА ЗА ДЕТСКИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ  ТУРИСТИЧЕСКИ  ПЪТУВАНИЯ С ОБЩА ЦЕНА, ИНИЦИИРАНИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО  ОБРАЗОВАНИЕ

В сила от 27.12.2016  г.Приета с ПМС No365  от 21.12.2016.

Обн.  ДВ .  бр .103  от 27  Декември 2016 г .

http://www.rio-sofia-grad.com/index_files/news/2017/01/10/NAREDBAZA%20PATUVANE.pdf

Публикувано в Наредби.

Етикети , , .


Декларация за информирано съгласие за публикуване резултатите от олимпиада

За да се публикуват в сайт резултатите от  участието на ученик/ученичка от участието в различните кръгове на олимпиада по даден предмет или в национално състезание, родителите трябва да подадат следната декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаният/ата ……………………………………………………………………………………………………..

(име, презиме, фамилия на декларатора)

родител/настойник на ………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………,

(име, презиме, фамилия на ученика)

който/която е ученик/ученичка от …………… клас в ……………..…………………………

…………………………………………………………………………………………………………….

(наименование на училището)

Основна информация за родителя/настойника:

Адрес: ……………………………………………………………………………………………………………………………

Телефон (мобилен телефон): …………………………………………………………………………………………..

E-mail адрес: …………………………………………………………………………………………………………………..

Декларирам, че давам своето информирано съгласие за следното:

Резултатите на сина ми/дъщеря ми от общински, областен и национален кръг на олимпиадата/ите и състезанието/ята по …………………………………………………………

…………..……………………………………………………………………………………………

за учебната 2016/2017 година да бъдат обявени публично.

Дата:                                                                                                                        Декларатор:

(подпис)

Подобни документи

Публикувано в Декларации.

Етикети , , .


Данъчни промени за 2017година

Не се променя:

1.Данъкът върху доходите и налогът за фирмите и през 2017 г. се запазват в размер на 10%.

2.ДДС остава 20%.

3.Позволените плащания в брой и през 2017 г. година остават до 10 000 лв.

4.И през 2017 г. година данъчните декларации за облагане на доходите ще се подават и на хартиен носител. От 2018 г. декларирането на доходите ще става само онлайн с електронен подпис. Който обяви и плати по електронен път налозите си до 31 март, получава 5% отстъпка. Размерът ѝ обаче за първи път е ограничен – не повече от 1000 лв. от дължимия налог. Допълнително условие е и платците да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне в срок до 2 май 2017 г. ). Най-лесно и бързо формулярите могат да се подадат по електронен път, без електронен подпис. За целта е необходим ПИК, който се издава безплатно в офис на НАП.

5.Срокът за фирмените декларации е 31 март 2017 г. Ако бъдат подадени по електронен път, може да се ползва 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен до крайния срок за подаване на декларацията – 31 март 2017 г.

Променя се:

1.Родителите, които са избрали да ползват облекчение за деца,  сами ще подават отделна данъчна декларация за облагане на доходите си, която трябва да бъде придружена от писмен отказ на единия родител от това право.

2.Наследниците на починал близък не са задължени да декларират неговите доходи. Те няма да бъдат глобявани и ако не го направят, но НАП може да назначи ревизия, за да установи дали дълговете на починалия са погасени.

3.Всеки автомобил и имот на фирмите вече трябва да има свое досие, в което да се доказват с документи – пътни листове, бележки за зареждане, паркиране и др., съотношението, в което те се използват за лични и за служебни цели.

4.Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица предвиждат хора, получили доходи от източници в чужбина, да ги декларират годишно. Дължимият данък ще се определя в годишната данъчна декларация и ще се внася в срок до 30 април на следващата година.

5.Хранителните продукти, които са дарени до 30 дни преди изтичането на срока им на годност, ще бъдат освободени от ДДС от 1 януари. Стойността на даренията на година не трябва да надхвърля 0.5% от общия годишен оборот на данъчно задълженото лице. Въвеждат се и допълнения в Закона за храните, с които се регламентират хранителното банкиране и разрешенията за оператор на хранителна банка.

Съгласно приетите промени хранителното банкиране може да се извършва само от лица, които са получили разрешение за оператор на хранителна банка. Тези разрешения се издават за срок до 5 години от Агенцията по безопасност на храните. Такова разрешение може бъде издадено на лице, което няма подлежащи на принудително изпълнение публична задължения, разполага със собствени или наети обекти, които отговарят на хигиенните или на ветеринарно-санитарните изисквания и които са разположени на не по-малко от 20 % от областите в страната.

6.За първи път от тази година ще има данъчно облекчение за хората, които получават доходите си и плащат разходите си само по банков път. Условието е поне 80% от получаването на доходите и извършването на разходите да е станало по картов път. Облекчението ще е 1% от дължимия данък, но не повече от 500 лв. от дължимата сума.

Публикувано в Указания.

Етикети , , .


Промени в осигурителните вноски за 2017 г.

1. От 1 януари 2017 г. се променя размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”:

Според чл. 6 т.4. КСО  се увеличава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт, от който 0,56 за сметка  на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;

Размерите на осигурителните вноски за Фонд Пенсии стават както следва:

18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,46 за сметка на работодателя и 8,34 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,66/6,14.

2.Не се променят съотношенията между работодател и работник във вноските за останалите осигурителни рискове , като те остават съответно 60 към 40 на сто.

  • За 2017 г. техните размери са, както следва:
  • фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
  • фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
  • фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.
  • ДЗПО в УПФ – 5 на сто в съотношение 2,8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника
  • ДЗПО в  ППФ 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд

3.Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6% за 2017 г. в сравнение с 2016 г. за сметка на  новия размер на минималната работна заплата – 460 лв.

За 2017 г. не са договорени нови нива на минималните осигурителни доходи и са запазени нивата от 2016 г.

Минималният месечен размер на осигурителния доход през 2017 г. по основни икономически дейности и квалификационни групи професии  е съгласно приложение № 1:

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1: Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – 2017 г.

4.Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г. е:

облагаем доход за 2015 г. от дейността като самоосигуряващо се лице минимален месечен размер на осигурителния доход до 5400 лв. 460 лв. от 5400,01 до 6500 лв. 500 лв. от 6500,01 лв. до 7500 лв. 550 лв. над 7500 лв. 600 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, върху който ще се внасят авансово осигурителни вноски за 2017 г. е завишен в сравнение с предходната година. При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2017 г. ще се взима предвид облагаемият доход за 2015 г. Важно е да се подчертае, че не става въпрос за облагаемия доход изобщо, а само за облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице. При извършване обаче на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемия доход от всички дейности. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които: не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г. е 460 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2017 г.).

5. Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 300 лв.;

6.Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени  лица – 2 600 лв.

7. Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” („ТЗПБ”) е диференцирана в размер от 0,4 до 1,1 % по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 15 от ЗБДОО за 2017 г.

Приложение № 2 към чл. 15: Диференцирани осигурителни вноски за фонд ТЗПБ 2017 г.

Основната икономическа дейност на осигурителя се определя по КИД-2008. Вноската за фонд „ТЗПБ” за морските лица е в размер 1,1 %. По отношение на тази категория лица вноската за фонда е фиксирана в размер 1,1 % и не се определя съобразно основната икономическа дейност на осигурителя.

8.За 2017 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.

9.В кръга на осигурените за всички осигурителни случаи се включват управителите на клонове на чуждестранни юридически лица /Чл. 4. ал. 1 т.7 КСО/

10.Прецизира се  поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски в случаите, в които лицата са осигурени на повече от едно основание. Добавят и доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски./чл. 6 ал.11 КСО/

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

  • доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;
  • доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;”
  • осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  • доходи за работа без трудово правоотношение.

11.Върху социалните разходи се дължат осигурителни вноски за всички фондове на ДОО.- чл. 6 (12) (в сила от 01.01.2017 г.) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3 и 5.

12. Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време:

Регламентира начинът за определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време и зачитането на осигурителен стаж за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3. /чл. 6 ал.17 КСО/

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време

13. Осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица:

За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица да се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски./Чл. 9 ал.1 КСО/

14. Размерът и разпределението на Здравноосигурителни вноските не се променя. На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2017 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 % и не е променена спрямо 2016 г. Запазено е разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40, както следва: 3,2 % за сметка на осигуреното лице; 4,8 % за сметка на осигуряващия; 8 % за сметка на самоосигуряващите се лица. По отношение на лицата, чийто здравноосигурителен доход съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за 2017 г. Например за лицата по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (осигуряват се здравно изцяло за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основание, посочени в закона), следва да се има предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2017 г. – 460 лв.

Публикувано в Закони и правилници, Наредби, Указания.

Етикети , , .


Какви Парични Обезщетения ще се Изплащат през 2017 година ?

Какви  Парични  Обезщетения ще се Изплащат   през 2017 година ?

Не се променят:

1.Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа. Получават го безработните, които сами са напуснали работа, които са дисциплинарно уволнени, и които в рамките на 3 години остават за втори път без работа, без значение на каква заплата са били.

2.Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения  при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане – 24 календарни дни

3.Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност(болнични) съгласно чл. 40, ал.5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

4.Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

5.Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

5.Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

Променят се:

1.Установява се, че правото на помощ при смърт на съпруга, децата и родителите на самоосигуряващо се лице се поражда при внесени осигурителни вноски за последния месец преди смъртта на лицето, за който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им. /чл. 13 ал. 2  КСО/

2.С оглед отпадане необходимостта от представяне на документи за осигурителен стаж от безработните лица, се предлага промяна в продължителността на осигурителния стаж, от който зависи срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица, така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд „Безработица” на ДОО след 2001 г. /чл. 54в ал.1/. Променят се периодите на изплащане на обезщетенията за безработица – те ще зависят от стажа. Всички, които имат над 12 години стаж, ще получават обезщетение по 12 месеца, а досега този максимален срок бе за хората с над 25 г. стаж. Със стаж от 9 до 12 г. обезщетение ще се взема 10 месеца, а от 6 до 9 години – за 8 месеца. За всички със стаж до 3 години обезщетението ще продължи да се дава за 4 месеца.

3.Създава се възможност за осиновителя на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване и да получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване /чл. 50 КСО/

4.Съгласно действащата разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето само бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.  Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея се създават изречения второ и трето: „Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата (осиновителят) е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) (чл. 163 КТ)

5.Урежда се и правото на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, да може след навършване на 6-месечна възраст на детето да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от един от нейните родители (чл. 163  ал.11 КТ)

6.В случаите, когато дете е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД при съпрузи, се предвижда възможност след навършване на 6-месечна възраст на детето, работничката и служителката да може да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от нейния съпруг (чл. 163  ал.9 КТ)

7.Създава се възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа след като детето навърши четири месеца и половина, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане. Тази възможност се предоставя на бащите (осиновителите) или настойниците, когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника./ влиза в сила от 1 юни 2017 г./

Обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане:

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) (1) Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:

1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) Когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството

  • Всички лица, които след 6-месечна възраст на детето имат право вместо майката (осиновителката) или вместо работничката или служителката (в случай на настаняване на дете при съпрузи), да ползват отпуск до навършване на 1-годишна възраст на детето, да имат право и на обезщетение при условията и в размерите, определени в Кодекса за социално осигуряване
  • Разширява се обхватът на разпоредбата на чл. 167 от КТ, като:

-          в кръга на лицата, които имат право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) се включват и осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст.

-          при тежко заболяване на майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя);

-          при тежко заболяване или смърт на майката на дете до 2-годишна възраст, чийто баща е неизвестен, съответната част от отпуските за раждане и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители;

-          при тежко заболяване или смърт на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители

Предлаганите допълнения в чл. 167 КТ са необходими, тъй като към настоящия момент в случаите, когато майка (осиновителка) е заболяла тежко или е починала, ползването на отпуска от баба или дядо на детето е обвързано със съгласието на бащата (осиновителя)./ влиза в сила от 1 юни 2017 г./

  • Срокът за обжалване на болничните листове за НОИ да тече от датата на постъпване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, но не по-рано от представяне на данните за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване./чл. 112  от Закона за здравето/
  • След 01.01.2017 г. се въвежда нов вид месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, която ще обедини всички помощи, които към момента се получават от децата с трайни увреждания. На основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, в сила от 01.01.2017 г., месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Съгласно чл. 8д, ал. 7 и ал. 8 от ЗСПД месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Месечната помощ се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.
  • Размерът на месечната помощ за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност ще е 930 лв., 450 лв. ще е помощта на месец, ако детето е с от 70 до 90% увреждане. За увреждане между 50 – 70% -350 лв.
    На основание чл. 9, ал. 1 от ЗСПД помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя /осиновителката).

Публикувано в Закони и правилници, Наредби, Указания.

Етикети , , , , , .