Давност на публични вземания

08.02.2012 Указания

Давност

Погасителна давност – чл.171 до 174 ДОПК.
Определение: това е юридически факт, период от време, през който носителят на субективното право не го упражнява, като последица от това бездействие е, че длъжникът може да възрази, когато от него се иска изпълнение и да откаже да изпълни, т.е погасителната давност не се прилага служебно, а чрез възражение
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Спиране и прекъсване на давността
Чл. 172. (1) Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Отписване на вземанията
Чл. 173. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Погасителна давност е срок на бездействие на носителя на субектното право. Давността не се прилага служебно, което означава, че обикновеното изтичане на срока не е достатъчно за погасяването на дълга. Необходимо е волеизявление на длъжника, които да се позове на давността. Това се прави чрез възражение. Погасителната давност на данъчното задължение е 5 години. Погасителната давност на митническите сборове е също 5 години.С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е разрочено или отсрочено. Съгласно ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.Чрез погасителната давност се погасява и правото на съдебна защита или на принудително изпълнение.
Чл.5 (5) т.9 ЗНАП – провомощие на УС на НАП да отписват вземания до 100 лв, разходите по събирането на които надхвърля размера на задължението.

Давност на публични вземания, давност на публичните задължения на длъжника, погасяване на задължения поради давност,


Powered by WordPress. Designed by elogi.