Skip to content



Закон за българските лични документи

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ- http://www.lex.bg

По-важни извадки:

Български лични документи по смисъла на този закон са:

1. документи за самоличност;

2. свидетелство за управление на моторно превозно средство;

3. документи за пребиваване.

Чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Гражданин, намерил личен документ, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а – в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(3) (Нова – ДВ, бр. 88 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето в срок до три дни може да подаде декларация относно тези обстоятелства по електронен път по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) (1) При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни.

(2) В срока по ал. 1 при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10, изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал, при:

1. смърт на притежателя;

2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) загубване на българско гражданство с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство;

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.

Чл. 13. (1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност:

1. лична карта;

2. (доп. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., доп. – ДВ, бр. 29 от 2003 г., в сила от 02.09.2003 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;

3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.

(2) На българските граждани се издават и следните документи за самоличност, заместващи паспорта:

1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 31.10.2007 г.) временен паспорт;

2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) служебен открит лист за преминаване на границата;

3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

(3) (Нова – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.) Удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) За издаване на български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи.

(2) (*) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което снема и биометрични данни в предвидените от закона случаи.

(3) (*) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) За снемане на биометрични данни, предвидени в този закон, лицето се явява лично.

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

Чл. 27. (1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.

(2) На постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.

(3) Постоянният адрес на гражданите служи за:

1. записване на всички промени, свързани с гражданското състояние на лицата в регистрите на населението;

2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) адрес за кореспонденция и съдебен адрес;

3. получаване на социални осигуровки и помощи;

4. оказване на безплатна медицинска помощ;

5. упражняване на избирателно право;

6. издаване на документи за самоличност и други документи, свързани с гражданското състояние на лицата;

7. друго основание, посочено в закон.

(4) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

Чл. 29. (1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта

Чл. 30. (1) Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни.

(2) Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.

Чл. 34. (1) Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната.

Чл. 50. (1) Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.

Чл. 74. (1) Личните карти временно се отнемат при:

1. наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“;

2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“;

3. изтърпяване на административна мярка „задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи“;

Чл. 80. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:

1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) използва подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на по-тежко наказание;

2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице;

3. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) приеме или даде в залог или преотстъпи български личен документ;

4. (отм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г.)

5. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Публикувано в Закони и правилници.

Етикети , , .


0 Responses

Stay in touch with the conversation, subscribe to the RSS feed for comments on this post.



Some HTML is OK

or, reply to this post via trackback.