Поставяне под запрещение

19.02.2012 Указания

Под запрещение могат да бъдат поставяни както непълнолетни, така и пълнолетни лица. Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение.

5. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

Предпоставките за поставяне под запрещение са следните:

а) да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга неговата воля (психиката му)

б) как това болестно състояние се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията и волеизявленията си.
ЗЛС сочи две групи заболявания,поради които лицето може да се постави под запрещение:

- слабоумие – това е вродено психическо заболяване (олигофрения), което има различни степени на засягане:

*имбецилност

*дебилност

*идиотия

- придобити психически заболявания – напр. психическото разстройство, което също има различни форми:

*психопатии

*шизофрении

*неврози

*депресии

*циклофрении

*делирии

*атенции

*някои проявни форми на епилепсиите

Наркоманиите и алкохолизма също могат да бъдат предпоставка за поставянето на едно лице под запрещение, но само, ако са причинили психически заболявания на лицето.

Според чл.5 ЗЛС едно лице може да бъде поставено под запрещение, само, ако страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема разпорежданията на правната норма, респ. не може да контролира действията си.
Не се стига до запрещение, когато болестното състояние е кратковременно (напр. злоупотреба с наркотици).

Тъй като производството по поставяне под запрещение е исково, то се завежда от онова лице, което има интерес. Искът се предявява пред съда, като ищци могат да бъдат съпругът / съпругата, близки, роднини, въобще всяко лице, което има интерес от поставянето на дадено лице под запрещение.Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител. Участието на прокурора в това производство е задължително.

Изисква се лицето, чието поставяне под запрещение се иска, да бъде разпитано лично, а когато състоянието му не позволява да отиде в съда (напр., ако е в болница), тогава съдебният състав трябва да отиде при него. Това лице може да участва в производството както лично, така и чрез представител. Изслушва се също и вещо лице.. Вещото лице е компетентно да даде заключение само досежно това, дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите, които законът има предвид, и може ли да се грижи за своите работи и интереси.

Съдът решава какъв вид да бъде запрещението (дали да е пълно или да е ограничено), като не е обвързан с искането в молбата.Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител,който да се грижи за личните му и имуществени интереси.Прокурорът, независимо дали е страна или не е, има право да обжалва съответното решение на съда.

По право съпругът е настойник на запретеното лице. След влизане в сила на решението, съдът уведомява органа по запрещаване (кмета на населеното място), за да бъде формиран попечителски съвет, който да се грижи за имуществото на поставения под запрещение.и да назначи на запретения настойник или попечител. Ако същият има съпруг(а) или родител, такова съобщение също се изпраща, но настойник не се назначава.

Искането за отмяна на решението за поставяне под запрещение може да бъде направен и от самото лице, поставено под запрещение

попечителство, попечителство над недееспособно лице, поставяне под запрещение, пълно запрещение,


Powered by WordPress. Designed by elogi.