Skip to content



ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТА

ПРАВА НА ПАЦИЕНТА http://www.eama.bg/patient-rights.html

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА

1. Право на превантивни мерки

Всяко лице има право на подходяща услуга с цел да се предотврати

заболяване. Здравните услуги имат задължението да повишават

осведомеността на хората.

2. Право на достъп до здравни услуги в съответствие със своите здравни

нужди

Всяко лице има право на достъп до здравни услуги, в съответствие с неговите

здравни нужди. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за

всички, без дискриминация въз основа на финансовите ресурси, място на

пребиваване, вида на заболяването или времето за достъп до услуги.

3. Право на информация

Всяко лице има право на достъп до всички видове информация относно

здравния си статус, медицинските услуги и как да ги използва, достъпните

научни изследвания и технологични иновации.

4. Право на съгласие

Всяко лице има право на достъп до цялата информация, която би могла да му

даде възможност да участва активно в решения относно здравето си; тази

информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и

участие в научни изследвания.

5. Право на свободен избор

Всяко лице има право свободно да избира измежду различни процедури за

лечение и изпълнители на медицинска помощ, на базата на адекватна

информация.

6. Право на тайна и конфиденциалност

Всяко лице има право на поверителност на личната информация, включваща

данни относно здравното му състояние и потенциални диагнози или

терапевтични процедури, както и защитата на конфиденциалността по време

на изпълнението на диагностичните процедури, посещенията от специалист и

медицинско хирургично лечение като цяло.

7. Право на уважение към времето на пациента

Всяко лице има право да получи необходимото му лечение в рамките на бърз

и предварително определен период от време. Това право се прилага на всеки

етап от лечението.

2

8. Право на спазване на стандартите за качество

Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на

базата на спецификацията и спазването на точни стандарти.

9. Право на безопасност

Всяко лице има право да бъде свободен от щетите, причинени от лошото

функциониране на здравните услуги, медицински злоупотреби и грешки,

както и правото на достъп до здравни услуги и лечение, които отговарят на

високите стандарти за безопасност.

10. Право на иновации

Всяко лице има право на достъп до иновативни процедури, включително и

диагностични процедури, в съответствие с международните стандарти и

независимо от икономически или финансови съображения.

11. Право на избягване на ненужно страдание и болка

Всяко лице има право да се избегне толкова страдания и болка е възможно,

във всяка фаза на неговото заболяване.

12. Право на индивидуално лечение

Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми,

съобразени колкото е възможно повече към неговите лични нужди.

13. Право на жалване

Всяко лице има право да се оплаква, всеки път, когато е претърпял вреди,

както и правото да получи отговор или друга обратна връзка.

14. Право на обезщетение

Всяко лице има право да получи достатъчна компенсация в рамките на

разумно кратък период от време, когато той или тя е претърпяла физическо

или морално и психологическо увреждане, причинено от здравни услуги и

лечение.__

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТА

Из „Закона за здравето”:

Чл. 94. Пациентът е длъжен:

1. да се грижи за собственото си здраве;

2. да не уврежда здравето на другите;

3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на

дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;

4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

Из „Закона за здравното осигуряване”:

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст

на чл. 33 – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в

Националната здравноосигурителна каса са:

1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно

живеят на територията на Република България;

3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или

постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в

международен договор, по който Република България е страна;

4. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен

статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

5. (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти

и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по

реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на

образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр.

52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от

2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за

приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши

училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр.

101 от 2002 г.);

6. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) лицата, извън посочените

в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно

правилата за координация на системите за социална сигурност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не са задължително

осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за

социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Чл. 34. (1) Задължението за осигуряване възниква:

1. за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за

новородените – от датата на раждането;

2. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007

г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 3 – от датата на получаването на

разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;

3. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г.,

в сила от 01.01.2007 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 4 – от датата на откриването на производство

за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;

2

4. (*) (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от

2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 5 – от датата на записването в

съответното висше училище или научна организация;

5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по чл. 33, ал. 1, т. 6 – от

датата на възникването на основанието за осигуряване.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правата на осигурените

по чл. 33, ал. 1 възникват:

1. за новородените – от датата на раждането;

2. (нова – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006

г., в сила от 01.01.2007 г.) за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 4 – от датата на откриване на

производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;

3. (*) (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от

2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 5 – от датата на записването

в съответното висше училище или научна организация;

4. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., предишна т. 3 -

ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за всички останали – от датата на

заплащането на здравноосигурителната вноска.

(3) Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани

(прехвърляни).

…………………………………….

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 37

от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекаря по

дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 2008 г.,

в сила от 01.07.2008 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за всяко

посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина – по 1 на сто от минималната

работна заплата, установена за страната.

2. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2002 г.) за всеки ден болнично лечение – по 2 на сто от

минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 10 дни годишно.

(2) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Сумите по ал. 1 са за оказаната медицинска

помощ.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г., в

сила от 01.01.2003 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. – ДВ, бр.

46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.,

доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със

заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и

неработещи членове на семейството; пострадали при или по повод отбраната на

страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража лица,

задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи,

задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална

сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по

Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове

по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от

01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лекарят, лекарят по

дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за

заплатените суми.

(5) (Нова – ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009

г., в сила от 01.01.2010 г., нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г., отм. -

ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

3

Чл. 38. Осигурените са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите

на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в

съответствие с НРД и договорите с изпълнителите.

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр.

111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006

г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в

сила от 01.01.2010 г.) За задължително осигурените лица в Националната

здравноосигурителна каса, с изключение на лицата до 18-годишна възраст и лицата по

чл. 40, ал. 5, от възникване на задължението им за здравно осигуряване се подават

ежемесечно данни в Националната агенция за приходите по ред, определен с наредба

на министъра на финансите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, които по този

закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, с изключение на лицата по

чл. 40, ал. 5, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно

осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 2, изм. -

ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата, осигуряващи членове на

семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден с

наредбата по ал. 1 образец за съответния период.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. – ДВ, бр. 105 от

2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от

01.01.2010 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 заплащат авансово вноски по този

закон, те представят декларации в Националната агенция за приходите по ред,

определен с наредбата по ал. 1.

(5) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република

България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се

осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска

помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България

е страна.__

Публикувано в Указания.

Етикети , , .