Skip to content



Указания за разсрочване и отсрочване на публични задължения

УКАЗАНИЯ

За разсрочване и отсрочване* на публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите

/по прилагане на глава ХХІІ от ДОПК/

Правната уредба на разсрочването и отсрочването на публичните вземания е в Глава ХХІІ-ра от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток.

Процедурата започва с подаване на молба от длъжника до директора на компетентната Териториална дирекция на НАП по регистрация, съгласно ДОПК.

Молбата се адресира до компетентния орган (териториален директор на НАП, Изпълнителен директор на НАП, респ. до министъра на финансите). Подава се чрез териториалния  директор на НАП по регистрация на длъжника. Предложение за разсрочване или отсрочване на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответно компетентния да се произнесе орган:

Компетентен за издаване на Решение за О/Р Размер и срок за задължението Компетентен съд при обжалване
Териториален директор За задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО общо в размер до 100 000 лева и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението;

Разрешение за Р на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на  компетентното ТП на НОИ, а за Р на вземания от 10 001 до 100 000 лв. – от управителя на НОИ.

Административният съд по местонахождение на териториалната дирекция на НАП
Изпълнителен директор За задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО общо в размер  от     100 001 до 300 000 лева или ако се иска разсрочване или отсрочване за срок до 2 години от датата на издаване на разрешението;

Разрешение за Р на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО се издава след  получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ.

Административен съд гр. София
Министър на финансите За задължения за данъци  или задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО общо в размер над 300 000 лева или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от 2 години от датата на издаване на разрешението;

Разрешение за Р на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на НОИ.

Върховен     административен съд
Министерски съвет Обединяване на публични задължения Върховен     административен съд

Условия за допустимост

1. Ако молбата е подадена от юридическо лице или едноличен търговец, трябва да се представят доказателства, че по отношение на юридическото лице/ едноличния търговец:

  • Не е взето решение за прекратяване с ликвидация;
  • Не е открито производство по несъстоятелност, т.е. да не е обнародвано съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон (чл. 183, ал. 5, т. 1 от ДОПК).

2. В случаите, когато задължението, за което се иска Р/О, е възложено за събиране на публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, Р/О може да бъде разрешено до момента на определяне начина на продажба по чл. 238 от ДОПК от страна на публичния изпълнител (чл. 183, ал. 5, т .2 от ДОПК). За целта следва да попълните декларация в свободен текст, че производството по принудително събиране на задълженита, за които се иска О/Р, не е достигнало стадия на публична продажба при Агенцията за държавни вземания.

3. О/Р не се разрешава за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, освен в случаите, когато тези задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт (чл. 183, ал. 5, т .3 от ДОПК).

4. О/Р не се разрешава по отношение на задължените лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК, за удържаните и невнесени в срок суми (напр. удържан и невнесен ДОД върху възнагражденията на служителите).

5) Не се разрешава отсрочване на задълженията за задължителни осигурителни вноски към фондовете на ДОО освен при стихийни бедствия – чл. 183, ал. 7 във връзка с чл. 186 от ДОПК.

При подадени искания за обединяване на всички публични задължения (чл.  188 от ДОПК), както и при изготвяне на оздравителен план, който предвижда намаляване, разсрочване и/ или отсрочване на публични задължения (чл.  189 от ДОПК), ограниченията по т.т. 1 – 4 включително, не се прилагат (чл. 183, ал. 6 от ДОПК).

Към молбата си лицата следва да приложат:

1. Декларация за семейно и имуществено състояние на длъжника, когато искането за разсрочване е подадено от физическо лице. Образец на декларацията може да намерите на адрес: www.nap.bg, както и в териториалните дирекции на НАП.

2. Справка от работодателя /декларация/ за физическите лица-нетърговци за получаваните доходи.

3. Търговците прилагат към молбата доказателства относно наличието на следните обстоятелства:

  • Предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за Р/О;
  • Прогнозен паричен поток с разбивка по години за периода, за който е поискано  Р/О;
  • Финансово-икономически анализ на годишния счетоводен отчет за предходните две години и за периода на Р/О съгласно програма за развитие;
  • Длъжникът следва да предложи обезпечение за периода на Р/О, което да покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението за Р/О;
  • Данни за неоперативни активи с балансовата им стойност и анализ на възможността им за осребряване и постъпления от продажбата им;
  • Данни за ликвидни към датата на подаване на искането за Р/О вземания на длъжника от трети лица, които следва да бъдат платени;
  • Данни за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност на търговеца за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска Р/О, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие, общо определени по методи и в границите на стойности, установени в Наредбата за границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност;

4. Справка за очакваните парични постъпления, намалени с необходимите текущи парични плащания във връзка с осъществяваната стопанска дейност за тримесечието, следващо месеца на подаване на искането на Р/О;

5. Справка за всички публични задължения и задължения към частни кредитори, както и лихвите по тях;

6. Декларация в свободен текст за обстоятелствата по чл. 183, ал. 5 т. 2 във връзка с  чл. 238 от ДОПК (в декларацията се потвърждава, че производството по принудително събиране на задълженията, за които се иска Р/О, не е достигнало стадия на определяне начина на публична продажба от страна на публичния изпълнител при АДВ);

7. Декларация за наличие или липса на предоставени на лицето държавни помощи под различна форма по смисъла на Закона за държавните помощи в рамките на последните 3 години или за в бъдеще;

8.В случаите, в които се иска разсрочване, се представя погасителен план. Срокът на разрешението за Р/О се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток за всяка година поотделно, независимо от размера на отсроченото/ разсрочено задължение.

9. В случаите, в които се иска отсрочване, се определя краен срок (падеж) за извършване на дължимите плащания.

10. В случаите, в които се иска Р/О по реда на чл. 186 от ДОПК, се представят доказателства за настъпването на стихийни бедствия или крупни производствени аварии – протоколи от компетентните органи, както и доказателства /изброени по-горе/ за наличие на предпоставки за издаване на разрешение за Р/О. Доказателствата за настъпилите обстоятелства по чл. 186, ал. 1 от ДОПК, са определени с Наредбата за границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията за представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток.

Разглеждане на молбата и доказателствата към нея

Когато компетентен да се произнесе е изпълнителният директор или министърът на финансите, мотивирано становище по молбата и приложените към нея доказателства се изготвя от директора на компетентната ТД на НАП по регистрация.

Когато се иска Р/О на задължителни осигурителни вноски за ДОО, компетентният орган на НОИ по смисъла на чл. 184, ал. 1 от ДОПК, се произнася с писмено съгласие по искането. Ако компетентния орган на НОИ откаже да даде съгласие за разсрочване на задължителните осигурителни вноски към фондовете на ДОО, разрешение за разсрочване се издава, ако Управителния съвет на НАП вземе решение за това – чл. 184, ал. 3 от ДОПК.

По направеното искане за отсрочване или разсрочване се издава мотивирано решение в срок до три месеца, а когато компетентен да се произнесе по искането е министърът на финансите – в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието на НОИ от компетентния по чл. 184, ал. 1 от ДОПК орган.

За периода от подаване на искането за Р/О до произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки. За периода на спирането се дължи законната лихва върху главницата на задължението.

Разрешение за Р/О се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена с наличните парични средства на длъжника към датата на подаване на искането за Р/О и с текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за същия период, гарантиращи продължаването на стопанската дейност. Към парични постъпления се приравняват и сумите, които биха постъпили от осребряване на активите, без които е възможно осъществяване на стопанската дейност, както и постъпления от изискуеми и ликвидни към датата на подаване на искането за Р/О вземания от трети лица.

Разрешение за Р/О не се издава когато представените по т.II документи съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия.

При издадено разрешение за Р/О длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план.

За периода на разсрочване на задължителни осигурителни  вноски към фондовете на ДОО се дължи лихва, определена по реда на чл. 113 от КСО. В случаите на чл. 186 от ДОПК, не се дължат лихви върху разсрочените / отсрочени задължения. Ако случаят представлява крупна производствена авария, при която рискът се покрива от застраховки, за разсроченото / отсрочено задължение се дължи основния лихвен процент.

Издаване на разрешение за разсрочване или отсрочване

С разрешението за отсрочване или разсрочване се определят:

1)                      Крайният срок за окончателно изплащане на задължението.

2)                      Погасителните вноски.

3)                      Последиците от неспазването на условията по разрешението.

Длъжникът следва да плаща текущите си задължения редовно и да не просрочва одобрения погасителен план / падежът на отсроченото вземане.

При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, разрешението за разсрочване се отнема и дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.

При неизпълнение на падежа на отсроченото вземане, органът (в случаите, когато това са изпълнителния директор и/или министъра на финансите – преписката се комплектова от ТД на НАП по регистрация на длъжника) издал разрешението за отсрочване уведомява длъжника за незабавната изискуемост на отсрочените вземания заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение.

Последователността  на погасяване е определена в чл. 169 от ДОПК – главница, лихви, разноски.

Решението на съответния орган, с което се разрешава или отказва Р/О с мотивите към него се съобщава на длъжника по реда на ДОПК в 7-дневен срок от издаването му. Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Решението или отказа могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчването на решението или съответно след изтичане на срока за произнасяне пред окръжния съд по местонахождение на органа по чл. 184, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ДОПК, а когато решението/ отказа са издадени от министъра на финансите – пред Върховния административен съд. Жалбата се подава чрез органа, издал решението или отказа.

В случаите на обжалване на отказ, органът, който го е издал, може да преразгледа решението си и да издаде исканото решение за Р/О в 7 – дневен срок от получаване на жалбата. В случай, че не намери основание за преразглеждане на решението си, органът изпраща жалбата  в 7-дневен срок до компетентния съд. Съдебното производстово се осъществява по реда на ДОПК, като се призовават жалбоподателят и органа, чийто отказ се обжалва.

Отсрочване или разсрочване на други публични задължения

На основание чл.  184, ал. 2 от ДОПК, разрешение за разсрочване или отсрочване на публични задължения, които не са установявани от органите на Националната агенция за приходите, се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 30 000 и при условие, че разсрочване/ отсрочване се иска до 1 година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

Особени случаи

В особени случаи, определени в чл. 5 от Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, разсрочване или отсрочване може да се разреши без да се прилагат изискванията на чл. 183, ал. 2 от ДОПК. Преди това задължително се образува производство пред Комисията за защита на конкуренцията, за вземане на решение за допустимост на разсрочването/ отсрочването и неговата съвместимост с принципите на свободната конкуренция – чл. 183, ал. 10 от ДОПК.

Обединяване на публични вземания

Изпълнителният директор на НАП и териториалните директори на НАП могат в особено важни случаи да предложат на министъра на финансите обединяване на всички публични задължения на длъжника (чл. 188, ал. 1 от  ДОПК).

В чл. 6 от Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток е определено, кои случаи се считат „особено важни” по смисъла на ДОПК.

Задължително се уведомява Комисията за защита на конкуренцията, чието становище се прилага към предложението на изпълнителния директор на НАП до министъра на финансите. Комисията за защита на конкуренцията се произнася дали предлаганото обединяване представлява допустима и съвместима с принципите на свободната конкуренция държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи и Правилника за неговото прилагане.

При влязло в сила решение на КЗК, с което държавната помощ е приета за недопустима, не се разрешава намаляване, отсрочване или разсрочване на общото публично задължение и процедурата се прекратява.

Въз основа на полученото предложение и при съгласие на съответния компетентен орган на НОИ, министърът на финансите внася предложението за разглеждане от Министерския съвет, който се произнася с решение при условията на чл. 188, ал. 3 от ДОПК.

Оздравителен план

Тази хипотеза се прилага при наличието на производство по несъстоятелност, открито срещу длъжника и достигнало до етап предлагане на оздравителен план. Възможно е оздравителният план да предвижда намаляване,  отсрочване и (или) разсрочване на публични задължения. Съгласие за такова намаляване, отсрочване и (или) разсрочване може да даде само министърът на финансите при следните условия:

  • Планът или извънсъдебното споразумение не съдържат по отношение на намаляването, отсрочването и разсрочването по – неблагоприятни условия, отколкото за задълженията на длъжника към другите кредитори.
  • Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството – длъжник.
  • Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински вземания.
  • В случай на намаляване на лихвени задължения по публични задължения длъжникът ще поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.

За да произведе действие оздравителният план, той трябва да бъде одобрен от съда по несъстоятелността. При неизпълнение на условията, по искане на министъра на финансите, съдът възобновява производството по несъстоятелност.

За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване, се уведомява органът, установил вземането.


* Оттук нататък наричани съкратено “Р/О”

Подобни документи

Публикувано в Указания.

Етикети , , .