Определение и забрана на Извънреден труд
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , бр. 25 от 2001 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.
Допустимост по изключение
Чл. 144. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.; бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. (доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , изм., бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 102 от 2006 г.; бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ; изм., бр. 108 от 2008 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
6. (нова – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.
Чл. 145. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. , отм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.).
Продължителност
Чл. 146. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 – 3 .
Недопустимост на извънредния труд
(Загл. изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. )
Чл. 147. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г.; доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 – 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.
Полагане на извънреден труд
Полагането на извънреден труд може да се извърши по разпореждане на работодателя или без такова разпореждане, но без противопоставяне от работодателя, т.е. с неговото мълчаливо допускане (чл. 143, ал. 1 от КТ).
В практиката вторият случай е извънредно рядък, поради което заслужава внимание процедурата за полагане на извънреден труд по инициатива на работодателя, а именно:
- Проучване от работодателя на обхвата на работниците/служителите, които трябва да положат извънреден труд във връзка с изясняване забраните и ограниченията по смисъла на чл. 147 от КТ.
- Получаване от работодателя на писмено съгласие за полагане на извънреден труд от работниците и служителите, за които това се изисква по силата на чл. 147, т. 3 – 5 от КТ.
- Получаване от работодателя на становище от компетентните здравни органи относно последиците от полагането на извънреден труд от трудоустроени работници и служители.
- Издаване на писмена заповед от работодателя, която се издава за всеки отделен случай най-малко 24 часа предварително. В заповедта се определят мястото и времето за полагане на извънреден труд и поименно работниците/служителите, за които се отнася тази заповед.
- Писмено уведомяване от работодателя на инспекцията по труда по мястото на извършване на работата относно въведеното удължено работно време.
- Събиране от работодателя на възражения за полагане на извънреден труд по реда на чл. 148 от КТ.
- Издаване от работодателя на писмена заповед за заплащане на положения извънреден труд и зачетения за това време осигурителен стаж по силата на чл. 38, ал. 15 и 16 от НПОС.
- Вписване в книгата за извънреден труд на всички обстоятелства по заповедта за полагане на извънреден труд (трите имена на работниците/служителите, № на заповедта за полагане на извънреден труд, деня и часа на започване, респективно на завършване на работата, размера на възнаграждението, заплатено на всеки работник/служител за положения извънреден труд).
- Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда (чл. 149, ал. 2 от КТ).
Отказ за полагане
Чл. 148. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.
Отчитане
Чл. 149. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г. ) (1) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
(2) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.
Заплащане на извънреден труд
- Независимо от това дали е бил положен законосъобразно или не, със или без знанието на работодателя, извънредният труд се заплаща с уговорено между страните увеличение, но не по-малко от размерите, посочени в чл. 262 и 263 от КТ. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
- Възнаграждението за положения извънреден труд не е с постоянен характер и поради това не се отчита при определяне размера на възнагражденията по чл. 177 от КТ и на обезщетенията по чл. 228 от КТ.
- Извънредният труд, положен след 01.01.2004 г., се зачита за осигурителен стаж, което се отразява в трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение.
- За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа (чл. 153, ал. 4 от КТ). В тези случаи в заповедта за полагане на извънреден труд се посочва денят за неговото компенсиране. За този ден лицето не получава трудово възнаграждение.
Наредба за почивките отпуските
Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 15 – ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
(2) (Нова – ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за полагане на извънреден труд от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, направил отказ по реда на предходната алинея, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен.
Чл. 18. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. – ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишен текст на чл. 18 – ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2.
(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Отговорност на работодателят
При неизпълнение на изискванията и забраните относно полагането и заплащането на извънредния труд и неспазване на задължителните за това процедури работодателят и съответното длъжностно лице носят отговорност по чл. 414, ал. 1 от КТ. Работодателят подлежи на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. На виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2000 лв..
Документи, които трябва да изготви работодателят
Прилагането на извънреден труд изисква следните документи:
- Писмено съгласие за полагане на извънреден труд от работниците и служителите, за които това се изисква по силата на чл. 147, т. 3 – 5 от КТ
- Становища от компетентните здравни органи относно последиците от полагането на извънреден труд от трудоустроени работници и служители.
- Писмена заповед за полагане на извънреден труд
- Възражения за полагане на извънреден труд по реда на чл. 148 от КТ
- Писмена заповед за заплащане на положения извънреден труд
- Книга за отчитане на положения извънреден труд
- Отчет пред инспекцията по труда за положения през полугодието извънреден труд
