Skip to content



Промени в осигурителните вноски за 2017 г.

1. От 1 януари 2017 г. се променя размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”:

Според чл. 6 т.4. КСО  се увеличава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт, от който 0,56 за сметка  на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;

Размерите на осигурителните вноски за Фонд Пенсии стават както следва:

18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,46 за сметка на работодателя и 8,34 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,66/6,14.

2.Не се променят съотношенията между работодател и работник във вноските за останалите осигурителни рискове , като те остават съответно 60 към 40 на сто.

  • За 2017 г. техните размери са, както следва:
  • фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
  • фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
  • фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.
  • ДЗПО в УПФ – 5 на сто в съотношение 2,8 за сметка на работодателя на 2,2 за сметка на работника
  • ДЗПО в  ППФ 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд и 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд

3.Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6% за 2017 г. в сравнение с 2016 г. за сметка на  новия размер на минималната работна заплата – 460 лв.

За 2017 г. не са договорени нови нива на минималните осигурителни доходи и са запазени нивата от 2016 г.

Минималният месечен размер на осигурителния доход през 2017 г. по основни икономически дейности и квалификационни групи професии  е съгласно приложение № 1:

Приложение № 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1: Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – 2017 г.

4.Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г. е:

облагаем доход за 2015 г. от дейността като самоосигуряващо се лице минимален месечен размер на осигурителния доход до 5400 лв. 460 лв. от 5400,01 до 6500 лв. 500 лв. от 6500,01 лв. до 7500 лв. 550 лв. над 7500 лв. 600 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, върху който ще се внасят авансово осигурителни вноски за 2017 г. е завишен в сравнение с предходната година. При определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2017 г. ще се взима предвид облагаемият доход за 2015 г. Важно е да се подчертае, че не става въпрос за облагаемия доход изобщо, а само за облагаем доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице. При извършване обаче на няколко дейности като самоосигуряващо се лице се взима предвид облагаемия доход от всички дейности. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които: не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г. е 460 лв. (основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2017 г.).

5. Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 300 лв.;

6.Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени  лица – 2 600 лв.

7. Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” („ТЗПБ”) е диференцирана в размер от 0,4 до 1,1 % по групи основни икономически дейности, съгласно Приложение № 2 към чл. 15 от ЗБДОО за 2017 г.

Приложение № 2 към чл. 15: Диференцирани осигурителни вноски за фонд ТЗПБ 2017 г.

Основната икономическа дейност на осигурителя се определя по КИД-2008. Вноската за фонд „ТЗПБ” за морските лица е в размер 1,1 %. По отношение на тази категория лица вноската за фонда е фиксирана в размер 1,1 % и не се определя съобразно основната икономическа дейност на осигурителя.

8.За 2017 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.

9.В кръга на осигурените за всички осигурителни случаи се включват управителите на клонове на чуждестранни юридически лица /Чл. 4. ал. 1 т.7 КСО/

10.Прецизира се  поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски в случаите, в които лицата са осигурени на повече от едно основание. Добавят и доходите от обезщетения, изплащани въз основа на Кодекса на труда и други специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски./чл. 6 ал.11 КСО/

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

  • доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;
  • доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;”
  • осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
  • доходи за работа без трудово правоотношение.

11.Върху социалните разходи се дължат осигурителни вноски за всички фондове на ДОО.- чл. 6 (12) (в сила от 01.01.2017 г.) Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3 и 5.

12. Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време:

Регламентира начинът за определяне на минималния осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време и зачитането на осигурителен стаж за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3. /чл. 6 ал.17 КСО/

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време

13. Осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица:

За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица да се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски./Чл. 9 ал.1 КСО/

14. Размерът и разпределението на Здравноосигурителни вноските не се променя. На основание чл. 2 от ЗБНЗОК за 2017 г. здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 % и не е променена спрямо 2016 г. Запазено е разпределението на здравноосигурителните вноски между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40, както следва: 3,2 % за сметка на осигуреното лице; 4,8 % за сметка на осигуряващия; 8 % за сметка на самоосигуряващите се лица. По отношение на лицата, чийто здравноосигурителен доход съвпада или е обвързан с осигурителния доход за ДОО е необходимо да се имат предвид размерите на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за 2017 г. Например за лицата по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (осигуряват се здравно изцяло за своя сметка, тъй като не са осигурени на някое от другите основание, посочени в закона), следва да се има предвид доходът по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2017 г. – 460 лв.

Публикувано в Закони и правилници, Наредби и постановления, Указания.

Етикети , , .


Какви Парични Обезщетения ще се Изплащат през 2017 година ?

Какви  Парични  Обезщетения ще се Изплащат   през 2017 година ?

Не се променят:

1.Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа. Получават го безработните, които сами са напуснали работа, които са дисциплинарно уволнени, и които в рамките на 3 години остават за втори път без работа, без значение на каква заплата са били.

2.Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения  при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане – 24 календарни дни

3.Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност(болнични) съгласно чл. 40, ал.5 на КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;

4.Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;

5.Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.;

5.Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

Променят се:

1.Установява се, че правото на помощ при смърт на съпруга, децата и родителите на самоосигуряващо се лице се поражда при внесени осигурителни вноски за последния месец преди смъртта на лицето, за който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им. /чл. 13 ал. 2  КСО/

2.С оглед отпадане необходимостта от представяне на документи за осигурителен стаж от безработните лица, се предлага промяна в продължителността на осигурителния стаж, от който зависи срокът за изплащане на паричните обезщетения за безработица, така че да бъде обхванат единствено осигурителният принос на лицата във фонд „Безработица” на ДОО след 2001 г. /чл. 54в ал.1/. Променят се периодите на изплащане на обезщетенията за безработица – те ще зависят от стажа. Всички, които имат над 12 години стаж, ще получават обезщетение по 12 месеца, а досега този максимален срок бе за хората с над 25 г. стаж. Със стаж от 9 до 12 г. обезщетение ще се взема 10 месеца, а от 6 до 9 години – за 8 месеца. За всички със стаж до 3 години обезщетението ще продължи да се дава за 4 месеца.

3.Създава се възможност за осиновителя на дете до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, ако се намира в брак или живее в едно домакинство с осиновителката, да ползва 15-дневен отпуск от деня на предаване на детето за осиновяване и да получава парично обезщетение от държавното обществено осигуряване /чл. 50 КСО/

4.Съгласно действащата разпоредба на чл. 163, ал. 8 от КТ със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето само бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.  Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея се създават изречения второ и трето: „Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата (осиновителят) е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя) (чл. 163 КТ)

5.Урежда се и правото на работничката или служителката, която сама е осиновила дете, да може след навършване на 6-месечна възраст на детето да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от един от нейните родители (чл. 163  ал.11 КТ)

6.В случаите, когато дете е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД при съпрузи, се предвижда възможност след навършване на 6-месечна възраст на детето, работничката и служителката да може да даде съгласието си отпускът за остатъка до 410 дни да се ползва от нейния съпруг (чл. 163  ал.9 КТ)

7.Създава се възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа след като детето навърши четири месеца и половина, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото се обезщетение при бременност и раждане. Тази възможност се предоставя на бащите (осиновителите) или настойниците, когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника./ влиза в сила от 1 юни 2017 г./

Обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане:

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.06.2017 г.) (1) Майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато:

1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

(2) Когато майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено за общо заболяване и майчинство.

(3) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща при смърт на детето, когато детето е дадено за осиновяване, настанено е по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето или в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството

  • Всички лица, които след 6-месечна възраст на детето имат право вместо майката (осиновителката) или вместо работничката или служителката (в случай на настаняване на дете при съпрузи), да ползват отпуск до навършване на 1-годишна възраст на детето, да имат право и на обезщетение при условията и в размерите, определени в Кодекса за социално осигуряване
  • Разширява се обхватът на разпоредбата на чл. 167 от КТ, като:

-          в кръга на лицата, които имат право да ползват отпуск при смърт или тежко заболяване на майката (осиновителката) се включват и осиновителите на дете от 2- до 5-годишна възраст.

-          при тежко заболяване на майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст или на осиновителката на дете от 2- до 5-годишна възраст, когато бащата (осиновителят) е починал, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от родителите на майката (осиновителката) или на бащата (осиновителя);

-          при тежко заболяване или смърт на майката на дете до 2-годишна възраст, чийто баща е неизвестен, съответната част от отпуските за раждане и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители;

-          при тежко заболяване или смърт на работничка или служителка, която сама е осиновила дете до 5-годишна възраст, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете, могат да се ползват от един от нейните родители

Предлаганите допълнения в чл. 167 КТ са необходими, тъй като към настоящия момент в случаите, когато майка (осиновителка) е заболяла тежко или е починала, ползването на отпуска от баба или дядо на детето е обвързано със съгласието на бащата (осиновителя)./ влиза в сила от 1 юни 2017 г./

  • Срокът за обжалване на болничните листове за НОИ да тече от датата на постъпване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, но не по-рано от представяне на данните за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане, подавани от осигурителите и самоосигуряващите се лица по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване./чл. 112  от Закона за здравето/
  • След 01.01.2017 г. се въвежда нов вид месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, която ще обедини всички помощи, които към момента се получават от децата с трайни увреждания. На основание чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, в сила от 01.01.2017 г., месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Размерите на месечните помощи се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им. Съгласно чл. 8д, ал. 7 и ал. 8 от ЗСПД месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Месечната помощ се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.
  • Размерът на месечната помощ за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност ще е 930 лв., 450 лв. ще е помощта на месец, ако детето е с от 70 до 90% увреждане. За увреждане между 50 – 70% -350 лв.
    На основание чл. 9, ал. 1 от ЗСПД помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя /осиновителката).

Публикувано в Закони и правилници, Наредби и постановления, Указания.

Етикети , , , , , .


Пенсиониране през 2017 година

1.Пенсиониране за осигурителен стаж и възраст от 1.01.2017 година

УСЛОВИЯ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ (чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО)- на общо основание

Година на пенсиониране 2017 г.

Жени                                                         Мъже

Възраст/ Стаж                                  Възраст/ Стаж

61 г./ 35 г. 4 м.                                    64 г./ 38 г. 4 м.

2.Закупуване на стаж за пенсиониране

Недостигащите месеци или няколко години за придобиване на право на пенсия кандидатите могат да закупят, дори и да живеят в чужбина. В чл. 9а на Кодекса за социално осигуряване са регламентирани възможностите за закупуване на осигурителен стаж. Те са две. Едната дава право на лицата да закупят времето на обучението си за завършено висше и полувисше образование, но за срок, не по-дълъг от срока на обучението, предвиден в учебния план на завършената специалност. Лицата могат да направят това по всяко време. Другата възможност е, когато лицето навърши условията по чл. 68 за пенсиониране и не му достига стаж. Тогава то може да си закупи до 5 г. осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред.

Това не може да стане, преди кандидатът да изпълни условията за пенсиониране.

Закупеният стаж може да се ползва само при пенсиониране, не при други осигурителни случаи

Недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия може да се закупи дори ако кандидат-пенсионерът живее в чужбина. За това обаче е необходимо държавата, в която се намира, да има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване с България. Размерът на вноската 86,48 лв.  е определен в Кодекса за социално осигуряване и е процент от вноската за фонд “Пенсии” (18,8%) върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се (460 лв.). Сумата за искания платен стаж се плаща накуп. Удостоверението за “закупен недостигащ стаж” се издава от териториалното поделение на НОИ въз основа на документа за внесените осигурителни вноски. За лицата, които живеят в друга държава, с която Република България има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, удостоверението се издава от Териториалното поделение на НОИ – София-град. За придобит осигурителен стаж, за който са заплатени осигурителни вноски като “недостигащ”, правото на пенсия възниква от датата на заявлението.

3.Пенсиониране по старост

В случай, че лицата нямат право на пенсия по горните условия, то от 01.01.2016 г. преценка правото на пенсия( по старост) се извършва по условията на:

(чл. 68 ал. 3 от КСО)

Година на пенсиониране 2017 г.

Възраст(жени и мъже)- 66 г.

Минимален действителен осигурителен стаж(жени и мъже)  -     15 г.

4. Пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер

От 01.01.2016 влезе в сила и  чл. 68а от КСО, с който се създава възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, имащи изискуемия по чл. 68, ал. 2 от КСО осигурителен стаж и на които не им достигат до 12 месеца възраст, като пенсията им се намалява пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст. Лицата, на които е отпусната пенсия по този ред, нямат право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО.

5.Пенсиониране за I-ва и II-ра категория труд от 2017 година

Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО(за I-ва и II-ра категория труд) е показано по години в следната таблица:

Година на навършване на възрастта по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО при наличието на определения осигурителен стаж за I-ва и II-ра категория труд.

за година 2017
Жени                                                           Мъже

възраст I кат./ възраст II кат.      възраст I кат./ възраст IIкат.

48 г. и 4 м.                53 г. и 4 м.                     53 г.                  58 г.

6. Ранно пенсиониране на учителите за 2017 гоина

С новия чл. 69в от КСО от 01.01.2016 г. са направени промени в режима за пенсиониране учителите, като трайно се урежда правото на ранна пенсия, запазват се привилигированите им условия за пенсиониране и се отменя досега действалия § 5 от ПЗР на КСО. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до навършването на 62-годишна възраст за мъже и жени, без да се променя изискването за учителски осигурителен стаж, както е указано в следната таблица:

Година на навършване на възрастта по чл. 69в, ал. 1 КСО при наличието на изискващия се учителски осигурителен стаж

Година2017 Жени                                                            Мъже

Възраст/ учителски стаж                     Възраст/ учителски стаж

58 г./ 25 г. и 8 м.                                       61 г./ 30 г. и 8м.

7.Промени в размера, изчисляването и преизчисляването на пенсиите от 1.01.2017 г.

  • Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2017 г.:

1. от 1 януари до 30 юни – 161,38 лв.;

2. от 1 юли до 31 декември – 165,25 лв.

  • От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО (2,4 на сто);
  • От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126;
  • Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто (чл. 100 на КСО);
  • Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.;
  • Предвижда се всяка календарна година НОИ да уведомява лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и които навършват възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през следващата календарна година за условията,при които могат да се пенсионират.  /чл. 33 КСО/
  • Уреждане на правата на лицата, които полагат стаж след дипломирането си. С оглед избягване на противоречиво тълкуване изрично се посочва, че лицата, полагащи стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Правото на родителите на наследствена пенсия от децата им се обвързва с това те да не получават лична пенсия. Тези текстове към момента се съдържат в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. /КСО/
  • Предлага се срокът по чл. 94, ал. 1 от КСО, в който лицето може да упражни правото си на пенсия, без да пропусне получаването на плащане от датата на придобиване на правото, да бъде намален от 6- на 2-месеца/КСО/
  • Промяна в режима за преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж  и възраст и за инвалидност въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, по искане на пенсионера, свързана с ограничението това да става не повече от веднъж в рамките на една календарна година.

Публикувано в Указания.

Етикети , , .


Анекс към КТД в Системата на Народната Просвета

Анекс от 16.12.2016 година към Колективен Трудов Договор в системата на народната просвета от 16.12.2016 година:

Минималните заплати  на педагогическите специалисти от 01.01.2017 г. ще се вдигнат от 600 на 660 лв. Старши учителите и възпитатели ще взимат минимум 688 лв., а главните – 726 лв. Директорите на училища, детски градини и обслужващи звена ще получават най-малко 825 лв. заплата, а заместниците им – 770 лв.

Анексът към Колективния трудов договор предвижда още увеличение на лекторските часове също с 10%. От 1 януари 2017 г. учителите с бакалавърска или магистърска степен ще получават най-малко 5,50 лв. на час, а от 1 ноември 2017 г. – 6 лв. Преподавателите, които не отговарят на изискванията за заемане на конкретната длъжност, ще взимат най-малко по 4,40 лв. от началото на януари следващата година, а от началото на ноември – по 4,80 лв.

От 1 януари 2017 г. обезщетенията за пенсиониране на учители стават 10,5 заплати.

Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) предвижда държавата да покрива разноските за път само на педагозите, които работят в малки селища извън местоживеенето си. В съответствие със ЗПУО на 16 януари Министерството на образованието и науката прие Наредба за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или тези за наем на педагогическите специалисти, която определя като малки населените места с до 5000 жители. В този обхват попадат 50% от детските градини и над 45% от училищата в страната. В тях работят над 75% от пътуващите педагози.

Транспортните разходи  на останалите 25% от учителите, които работят извън селището, в което живеят, ще бъдат възстановявани по преценка на директора, ако в училищния бюджет има достатъчно средства.

Анекс:

http://www.sbubg.info/files/ANEKS_KTD_2016.pdf

КТД:

http://www.podkrepa-varna.org/ktd/702f42fd2824a5add8ce21c87e5ed1cf.pdf

Писмо № 9107-26/08.02.2017 г. на заместник-министъра на образованието и науката г-жа Мария Гайдарова, относно увеличение на работните заплати на персонала в държавните и общинските институции от системата на предучилищното и училищното образование.

Приложение: съгласно текста.

Подобни документи

Публикувано в Договори, Нормативни документи в образованието.

Етикети , , , , .


Издаване на удостоверение APOSTILLE

УДОСТОВЕРЕНИЕ APOSTILLE ЩЕ СЕ ИЗДАВА САМО ОТ НАЦИД

От 1 януари 2017 г. дейностите по издаване на удостоверение APOSTILLE на образователни и удостоверителни документи, издадени от висшите училища, от институциите в системата на предучилищното и училищното образование и от Министерството на образованието и науката и неговите звена, ще се извършват от Националния център за информация и документация (НАЦИД). Досега дейностите по издаване на удостоверение APOSTILLE се извършваха в Министерството на образованието и науката.

Физически лица и организации могат да подават документи по процедурата във фронт офиса на НАЦИД на адрес: бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 50 всеки работен ден от 8:00 до 18:30 часа. Документите се подават лично или от представител на лицето. За извършване на услугата не се изисква пълномощно.

Срокът за издаване на APOSTILLE е до пет работни дни от подаване на заявлението. В случай на необходимост от проверка в институцията, издала документа, срокът от пет работни дни започва да тече от датата на получаване на резултатите от проверката.

За издаване на удостоверение APOSTILLE се заплаща цена в размер на 15 (петнадесет) лева с ДДС. Дължимите суми могат да се заплащат по един от следните начини:

-    в касата на НАЦИД;

-    чрез ПОС терминално устройство във фронтофиса на НАЦИД;

-    чрез ePay;

-    по банков път по банкова сметка на центъра:

Подробна информация за потребителите  и банковата сметка на НАЦИД  е публикувана на интернет страницата на центъра в рубриката „Административни услуги” – http://nacid.bg/bg/services/.

Публикувано в Нормативни документи в образованието, Указания.

Етикети , , .