Skip to content



Утвърждаване на Маломерни и Слети Паралелки в Училищата

Съгласно чл .11 от Наредба No7 / 29.12.2000г . за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, изключения от миниманилния брой на учениците в паралелките от І-ХІІ клас, които са:

  • ( за І-ІVкл. – 16 ученика,
  • за V- ХІІ – 18  ученика )

се допускат маломерни и слети паралелки при следните условия :

1. Броят на учениците в паралелка /  маломерна или слята /  е не по-малко от 10;

2.  Получава се разрешение на  финансиращия орган и се осигуряват допълнителни средства за  безпечаване на учебния процес извън определените по единни  разходни стандарти за съответната дейност,  както следва/ изм. ДВ бр.75  от 24.09.2010г./ :

За маломерни паралелки:

1.Не по-малко от 40% от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в І– VІІІ клас на общообразователните училища е до 40 ученици;

2.Не по-малко от 20%  от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в І– VІІІ клас на общообразователните училища е от 41 до 80  ученици;

3.Не по-малко от 20%  от размера на съответния единен разходен стандарт ,  когато общият брой на учениците в паралелките в ІХ– ХІІ клас на общообразователните училища и във всички класове на професионалните и спортните училища е до 80 ученици;

4.Когато общият брой на учениците в съответните паралелки надвишава 80  ученици,допълнителните средства извън съответния единен разходен стандарт се осигуряват

по преценка на финансиращия орган, ако това е необходимо .

Размерът на допълнителните средства се определя от финансиращия орган.

За слети паралелки:

1.Не по-малко от 60% от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в І– VІІІ клас на общообразователните училища е до 40 ученици;

2.Не по-малко от 40% от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в І– VІІІ клас на общообразователните училища е от 41 до 80 ученици;

3.Не по-малко от 40% от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в ІХ– ХІІ клас на общообразователните училища и във всички класове на професионалните и спортните училища е до 80 ученици;

4.Когато общият брой на учениците в съответните паралелки надвишава 80 ученици,

допълнителните средства извън съответния единен разходен стандарт се осигуряват по преценка на финансиращия орган, ако това е необходимо .

Размерът на допълнителните средства се определя от финансиращия орган.

Минималният размер на допълнителните средства се определя, като разликата между норматива за минимален брой и действителния брой на учениците в паралелка се умножи с процента на горепосочените варианти.

За общинските училища утвърждаването на маломерни или слети паралелки с става решение на Общинският съвет и  се основава на чл.21 ал.2 от ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ((2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от 27.10.2003 г., изм. – ДВ, бр. 69 от 2006 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.)

Извършва след:

  • Мотивирани докладни записки от директорите на съответните училища
  • Становище на Началника на съответният Регионален инспекторат по образование, с мнение, че не е застрашено качеството на учебно-възпитателния процес и се гарантира правото на достъп до образование на учениците.
  • На заседание на Общинският съвет се внася и разглежда докладна записка от кмета на общината или друго оторизирано лице от общинската администрация.

Необходимите допълнителни  средства за обезпечаване на учебния извън определените по единни разходни стандарти за съответната учебна година се  предвиждат  при изготвяне на годишните бюджети  на съответната община .

Наредба № 7 от 29.12.2000 г. на МОМН

Чл. 11. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 49 от 2002 г.; бр. 55 от 2002 г.; изм. изцяло, бр. 27

от 2008 г.; изм. изцяло, бр. 4 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2010 г.)

(1) Изключения от минималния брой на учениците в паралелките се допускат:

1. в защитените училища, определени от Министерския съвет;

2. в общообразователни, професионални и спортни училища, когато броят на учениците в паралелка от I до ХII клас е не по-малко от 10;

3. в общообразователни, професионални и спортни училища при формиране на слети паралелки с не по-малко от 10 ученици от два класа;

4. в специални училища, когато броят на учениците в самостоятелна или слята от два класа паралелка е по-малко от норматива за минимален брой съгласно приложението.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Изключенията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се допускат с разрешение на финансиращия орган, ако са осигурени допълнителни средства за обезпечаване на учебния процес извън определените по единни разходни стандарти за

съответната дейност, при условията на ал. 3 – 6.

(3) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Минималният размер на допълнителните средства в случаите по ал. 1, т. 2 се определя, като разликата между норматива за минимален брой съгласно приложението и действителния брой на учениците в паралелка се умножи със:

1. не по-малко от 40 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в I – VIII клас на общообразователните училища е до 40 ученици;

2. не по-малко от 20 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в I – VIII клас на общообразователните училища е от 41 до 80 ученици;

3. не по-малко от 20 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в IХ – ХII клас на общообразователните училища и във всички класове на професионалните и спортните училища е до 80 ученици.

(4) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Когато общият брой на учениците в съответните паралелки надвишава определения в ал. 3, т. 2 и 3, допълнителни средства извън определените по единни разходни стандарти се осигуряват по преценка на

финансиращия орган, ако това е необходимо. Размерът на допълнителните средства се определя от финансиращия орган.

(5) (Предишна ал. 4, изм. изцяло – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Минималният размер на допълнителните средства в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 се определя, като разликата между норматива за минимален брой съгласно приложението и действителния брой на учениците в паралелка се умножи със:

1. не по-малко от 60 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в I – VIII клас на общообразователните училища и във всички класове на специалните училища е до 40 ученици;

2. не по-малко от 40 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в I – VIII клас на общообразователните училища и във всички класове на специалните училища е от 41 до 80 ученици;

3. не по-малко от 40 на сто от размера на съответния единен разходен стандарт, когато общият брой на учениците в паралелките в IХ – ХII клас на общообразователните училища и във всички класове в професионалните и спортните училища е до 80 ученици.

(6) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Когато общият брой на учениците в съответните паралелки надвишава определения в ал. 5, т. 2 и 3, допълнителни средства извън определените по единни разходни стандарти се осигуряват по преценка на финансиращия орган, ако това е необходимо. Размерът на допълнителните средства се определя от финансиращия орган.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Разрешението по ал. 2 се издава по мотивирано искане на директора на съответното училище, към което се прилага становище на началника на съответния регионален инспекторат по образованието.

Чл. 11а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2008 г.; изм., бр. 70 от 2008 г.; изм. изцяло, бр. 4 от 2010 г.; изм., бр. 75 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2010 г.) Самостоятелна или слята от два класа паралелка с по-малко от 10 ученици в общообразователни, професионални и спортни училища може да бъде формирана в особени случаи след разрешение на началника на регионалния инспекторат по образованието, ако са осигурени допълнителни средства за обезпечаване на учебния процес извън определените по единни разходни стандарти за съответната дейност, изчислени по реда на чл. 11, ал. 2 – 6.

(2) За училищата, за които министърът на образованието, младежта и науката не е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, разрешението по ал. 1 се издава по мотивирано искане на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Към искането по ал. 2 се прилага решение на общинския съвет или на ръководителя на ведомството, което финансира училището, за осигуряване на допълнителните средства по ал. 1.

(4) За училищата, за които министърът на образованието, младежта и науката е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, разрешението по ал. 1 се издава по мотивирано искане на директора на съответното училище.

Публикувано в Наредби, Указания.

Етикети , , .


Нови заплати в образованието

Група Длъжност Минимална основна

заплата от

1 октомври 2015 г.

Минимална основна

заплата до 30

септември 2015 г.

Педагогически специалисти

на ръководни длъжности

директор на училище, детска

градина и обслужващо звено

750 лв. 680 лв.
помощник-директор 700 лв. 630 лв.
ІІ. Педагогически
специалисти
младши учител, младши възпитател, учител,

ръководител на компютърен кабинет,

ръководител на филиал в междуучилищен

център за трудовополитехническо обучение

(МУЦТПО), логопед, психолог, педагогически

съветник, корепетитор, хореограф, педагог,

ресурсен учител, възпитател

600 лв. 530 лв.
старши учител, старши възпитател 625 лв. 550 лв.
главен учител, главен възпитател 660 лв. 590 лв.

Подобни документи

Публикувано в Наредби.

Етикети , , .


Данъчни Облекчения за Родители с Непълнолетни Деца за 2015 година

Данъчни Облекчения за  Деца за 2015 година

Според чл.22в и чл.22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за финансовата 2015 година родителите на непълнолетни деца могат да ползват следните данъчни облекчения:

1.Приспадане от годишната данъчна  основа на единият родител сумите както следва:

  • За едно дете-200 лв.
  • За две деца-400 лв.
  • За три и повече деца -600 лв.

Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ)

2. Приспадане от годишната данъчна  основа на единият родител сумата 2000 лв за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.

Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ)

Данъчното облекчение за деца се ползва с подаване на годишна данъчна декларация.

Условията да се ползва данъчното облекчение са следните:

  • Към 31 декември на данъчната година детето да е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
  • детето да не е навършило пълнолетие;
  • към 31 декември на данъчната година детето да не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

Данъчното облекчение може да се ползва от следните лица :

  • Родител , който към 31 декември на данъчната година не е лишен от родителски права и при условие, че детето живее заедно с родителя.
  • Настойник или попечител – в случаите на настойничество
  • Член на семействата на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.
  • Приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство.

Родителят /приемен родител/роднина, който ползва облекчението, трябва да представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че той няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

Ако другият родител е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, декларация не се изисква.

Другият родител/приемен родител/роднина не представя декларация, ако през данъчната година не е получавал доходи от работна заплата, хонорари, наеми, продажба на имоти и други ,подлежащи на облагане доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Когато родителите са в процес на развод , данъчното облекчение може да се ползва от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските, ако представи писмена декларация от другия родител.

Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина:

  • Първият е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден – Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

-Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или

Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ)
-Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ)

  • Вторият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.

Данъчното облекчение цели да бъде намален годишния размер на данъка. В такива случаи правилото на чл.49, ал.6 ЗДДФЛ предвижда, че когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.

Когато данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ е ползвано чрез работодателя, но данъчнозадължените лица имат и други облагаеми доходи, освен дохода от работна заплата , те трябва да подадат годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ и заедно с нея и декларацията по чл. 22г ЗДДФЛ, ако са я представили пред работодателя.

Ако родителите, получаващи доходи само от работна заплата по една или друга причина не са упражнили правото си на данъчно облекчение за деца пред работодателя си, могат да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ заедно с декларацията по чл. 22г ЗДДФЛ.

    И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

    ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

    В сила от 01.01.2007 г.

    Обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.25 от 3 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. ДВ. бр.81 от 23 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 8 Март 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 19 Ноември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 Март 2015г., доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г.

    Данъчно облекчение за деца

    Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17:

    1. двеста лв. – при едно ненавършило пълнолетие дете;

    2. четиристотин лв. – при две ненавършили пълнолетие деца;

    3. шестстотин лв. – при три и повече ненавършили пълнолетие деца.

    (2) Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:

    1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

    2. детето не е навършило пълнолетие;

    3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

    (3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

    1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

    а) детето не е настанено извън семейството, и

    б) не е учредено попечителство или настойничество, или

    2. настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или

    3. член на семействата на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или

    4. приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

    (4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

    (5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

    1. е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;

    2. не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

    (6) Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 – 3 и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител.

    (7) Данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие.

    (8) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 7 се декларират с декларация по образец.

    Данъчно облекчение за деца с увреждания

    Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 на местни физически лица и на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се намалява с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, определени с влязло в сила решение на компетентен орган.

    (2) Данъчното облекчение се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението, когато едновременно са налице следните условия:

    1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

    2. детето не е навършило пълнолетие;

    3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

    (3) Данъчното облекчение се ползва от лице по ал. 1, което към 31 декември на данъчната година е:

    1. родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

    а) детето не е настанено извън семейството, и

    б) не е учредено попечителство или настойничество, или

    2. настойник или попечител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите на настойничество или попечителство, или

    3. член на семействата на роднини или близки на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или

    4. приемен родител на дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

    (4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че лицето по ал. 3 представи писмена декларация от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

    (5) Декларация по ал. 4 не се представя, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

    1. е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;

    2. не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

    (6) Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по ал. 1 – 3 и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител.

    (7) Обстоятелствата и условията по ал. 1 – 6 се декларират с декларация по образец.

    Ползване на данъчните облекчения

    Чл. 23. Данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат:

    8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация по чл. 22в, ал. 8 – за данъчното облекчение по чл. 22в; когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22в, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач;

    9. (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) декларация по чл. 22г, ал. 7, както и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 22г; когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, към декларацията по чл. 22г, ал. 7 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22г, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач.

    Публикувано в Закони и правилници, Указания.

    Етикети , , , .


    ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

    В сила от 01.01.2009 г.

    Обн. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.26 от 7 Април 2009г., изм. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г.

    Глава първа.
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Този закон определя правилата за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности.

    Чл. 2. (1) Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

    (3) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

    Чл. 3. Лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са:

    1. президентът и вицепрезидентът;

    2. съдиите от Конституционния съд;

    3. народните представители;

    4. министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите и заместник-министрите;

    5. председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор;

    6. омбудсманът и заместник-омбудсманът;

    7. областните управители и заместник областните управители;

    8. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) кметовете, заместник-кметовете на общини и на райони;

    9. общинските съветници;

    10. членовете на Висшия съдебен съвет;

    11. главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;

    12. председателят и членовете на Сметната палата;

    13. управителят, подуправителят и членовете на управителния съвет на Българската народна банка;

    14. управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт;

    15. ръководителите на задграничните представителства на Република България;

    16. административните ръководители на органите на съдебната власт;

    17. едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, както и членовете на други колегиални органи, създадени със закон;

    18. ръководителите на бюджетни организации, създадени със закон, с решение на Народното събрание или с акт на Министерския съвет;

    19. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) членовете на надзорния съвет, управителят на Националната здравноосигурителна каса и директорите на районните здравноосигурителни каси;

    20. съдиите, прокурорите и следователите;

    21. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;

    22. представителите на държавата или общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел;

    23. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление;

    24. (доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) членовете на политическите кабинети и съветниците и експертите към политическите кабинети;

    25. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности.

    Чл. 4. (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват задълженията си в интерес на обществото честно, почтено, отговорно и безпристрастно.

    (2) Лицата, заемащи публични длъжности, носят отговорност пред гражданите и пред органите, които са ги избрали или назначили.

    Глава втора.
    ЗАБРАНИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНА ДЛЪЖНОСТ

    Чл. 5. Лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.

    Чл. 6. Лице, заемащо публична длъжност, не може да представлява държавата или общината в случаите, когато има частен интерес от вземането на дадено решение.

    Чл. 7. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес.

    (2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва служебното си положение, за да оказва влияние в частен интерес върху други органи или лица при подготовката, приемането, издаването или постановяването на актове или при изпълнението на контролни или разследващи функции.

    Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

    Чл. 9. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни или извънбюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.

    (2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции 12 месеца преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността.

    Чл. 10. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго.

    (2) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба.

    Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за търговска реклама.

    Глава трета.
    ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕСЪВМЕСТИМОСТ И ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ

    Чл. 12. Лице, заемащо публична длъжност, подава:

    1. декларация за несъвместимост по смисъла на чл. 5;

    2. декларация за частни интереси; декларацията е по образец съгласно приложението;

    3. декларация за настъпила промяна в обстоятелствата по т. 1 или 2;

    4. декларация за частен интерес по конкретен повод.

    Чл. 13. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 1 в 7-дневен срок от избирането или назначаването му.

    (2) Когато лицето е декларирало наличие на несъвместимост, то е длъжно в едномесечен срок от подаване на декларацията по ал. 1 да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта.

    (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

    Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 2 в 30-дневен срок от избирането или назначаването му. В декларацията лицето посочва обстоятелствата, които биха довели до възникване на конфликт на интереси, като:

    1. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;

    2. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) поети задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв.; лицето посочва размера и вида на поетото задължение и своя кредитор;

    3. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето, заемащо публична длъжност, решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;

    4. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност, има частен интерес.

    5. (отм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.)

    (2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., доп. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от подаването на декларацията по ал. 1, когато трябва да се отстранят непълноти или допуснати грешки.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.

    Чл. 15. Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 3 в 7-дневен срок от настъпване на промяната, освен ако в специален закон е предвидено друго.

    Чл. 16. (1) Лице, заемащо публична длъжност, подава декларацията по чл. 12, т. 4, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба.

    (2) Декларацията по ал. 1 се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.

    Чл. 17. (1) Лицето, заемащо публична длъжност, подава декларациите по чл. 12 пред органа, който го избира или назначава, или пред съответната комисия – за лице по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3.

    (2) Декларациите се обявяват на интернет страницата на органите по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни.

    Чл. 18. (1) Органите по избора или назначаването, както и съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 поддържат регистри на декларациите по чл. 12.

    (2) Декларациите се съхраняват 10 години, след което се унищожават от комисия, определена от съответния орган.

    Чл. 18а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Контролът за изпълнение на задълженията по чл. 12 – 16 се осъществява от съответните комисии по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и от органите по избора или назначаването.

    (2) При неизпълнение на задълженията, посочени в ал. 1, комисиите по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 и органите по избора или назначаването изпращат сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за издаване на наказателно постановление по реда на чл. 43.

    Глава четвърта.
    ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес.

    (2) При съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.

    (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.

    Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да установи налице ли е конфликт на интереси. Комисията се произнася в 14-дневен срок.

    (2) Когато държавен орган, орган на местното самоуправление или друг орган обсъжда и решава въпрос, по който негов член е декларирал частен интерес, последният не участва в обсъждането и гласуването. В тези случаи решенията се приемат с предвиденото мнозинство от членовете на органа, като се изключи лицето, за което е налице конфликт на интереси.

    (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.

    Глава пета.
    ОГРАНИЧЕНИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПУБЛИЧНА ДЛЪЖНОСТ

    Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) (1) Лице, което е заемало публична длъжност и е освободено от длъжността въз основа на влязъл в сила акт, с който е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от освобождаването да заема публична длъжност.

    (2) Забраната по ал. 1 не се отнася за длъжности, които се заемат въз основа на упражнено пряко избирателно право.

    Чл. 21. (1) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Лице, заемащо публична длъжност, с изключение на лице по чл. 3, т. 1, 2, 3, 6, 11, 12 и 20, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества или кооперации.

    (2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1.

    Чл. 22. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността.

    (2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност.

    Глава пета.
    „а“ КОМИСИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ (НОВА – ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

    Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, наричана по-нататък „комисията“, която е независим орган.

    (2) Комисията се състои от петима членове, от които Народното събрание избира трима членове, в т. ч. председател, президентът на републиката назначава един член и един член се избира с решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя. Мандатът на председателя и членовете на комисията е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата.

    (3) Комисията е юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София.

    (4) Комисията е постояннодействащ орган, който се подпомага от администрация.

    (5) Организацията и дейността на комисията се определят с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник“.

    (6) Комисията внася в Народното събрание доклад за извършената дейност ежегодно до 31 март на следващата година.

    Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с постоянен адрес в страната, които имат висше юридическо образование и се ползват с обществен авторитет и доверие.

    (2) Не може да бъде член на комисията лице, което е:

    1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

    2. на изборна длъжност в орган на държавна власт или в орган на местното самоуправление;

    3. член на политическа партия или коалиция и на синдикална организация;

    4. на изборна длъжност в ръководен или контролен орган на професионална или съсловна организация съгласно съдебното решение за регистрация;

    5. наето по трудово или служебно правоотношение;

    6. съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с друг член на комисията или с председателя;

    7. едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

    (3) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности или прекратяват дейностите, несъвместими с изискванията на ал. 2, т. 2, 4, 5 и 7, в едномесечен срок от избирането, съответно назначаването им.

    Чл. 22в. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Пълномощията на председателя или на член на комисията се прекратяват от органа, който ги е избрал, съответно назначил, преди изтичане на мандата им:

    1. по тяхно искане;

    2. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от 6 месеца;

    3. когато са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;

    4. при несъвместимост;

    5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси;

    6. при смърт или поставяне под запрещение.

    (2) При смърт или предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя или на член на комисията в едномесечен срок се избира, съответно назначава нов член, който довършва мандата.

    Чл. 22г. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Предложения за избор на членове на комисията от квотата на Народното събрание се правят от народни представители.

    (2) В състава на комисията от квотата на Народното събрание не може да има повече от един член, предложен от народни представители от една и съща парламентарна група.

    (3) Народното събрание избира членовете на комисията с тайно гласуване. За председател на комисията се смята за избран членът, получил най-много гласове.

    Чл. 22д. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Председателят и членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

    (2) Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

    (3) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение с 20 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по ал. 2.

    Чл. 22е. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Председателят представлява комисията, ръководи и организира дейността й, като:

    1. определя дневния ред и свиква заседанията;

    2. публикува решенията и докладите за дейността й на страницата на комисията в интернет;

    3. внася в Народното събрание годишния доклад за дейността на комисията;

    4. осъществява и други дейности съобразно задачите и функциите на комисията.

    (2) Когато председателят отсъства, той определя свой заместник от членовете на комисията.

    Чл. 22ж. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя й по негова инициатива или по писмено искане на друг член на комисията.

    (2) Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване.

    (3) За заседанията се води стенографски протокол, в който се отразяват разискванията и гласуването на всеки от членовете на комисията.

    (4) Комисията сътрудничи със сродни чуждестранни и международни институции.

    Чл. 22з. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) При изпълнение на своята дейност комисията изисква и получава информация от органите на държавна власт, органите на местното самоуправление, другите институции, както и от юридическите и физическите лица.

    (2) Органите и лицата по ал. 1 са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация.

    (3) Достъпът на комисията до информационните масиви и регистри на органите на държавна власт и органите на местното самоуправление е безплатен.

    Чл. 22и. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Комисията води и поддържа:

    1. регистър на получените сигнали за конфликт на интереси и на издадените решения за установяване на конфликт на интереси;

    2. регистър на съставените актове за административни нарушения и издадените наказателни постановления.

    (2) В регистъра по ал. 1, т. 1 се описват пореден номер и дата на сигнала за конфликт на интереси, подателят на сигнала, кратко

    описание на сигнала, номер, дата и съдържание на решението.

    (3) В регистъра по ал. 1, т. 2 се описват датата и съдържанието на акта за установяване на нарушението, номерът и датата на издаденото наказателно постановление и описание на наложеното наказание.

    Глава шеста.
    УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, по решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси или по искане на лицето, заемащо публична длъжност.

    (2) Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал.

    Чл. 24. (1) Всеки, който разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

    (2) Всеки, който разполага с данни за нарушение на разпоредбите на чл. 21 или 22, може да подаде сигнал за конфликт на интереси.

    (3) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Когато разполага с данни, че лице, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредба на този закон, органът по избора или назначаването или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 незабавно изпраща сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси заедно със заверени копия от документите, относими към сигнала.

    (4) Сигналът, както и искането за установяване на конфликт на интереси, се подава писмено и се регистрира.

    Чл. 25. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) При постъпването на сигнал, извън случаите по чл. 24, ал. 3, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изисква необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Информацията по сигнала се изготвя за:

    1. (доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, омбудсмана и заместник-омбудсмана, членовете на Висшия съдебен съвет, включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка, управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт, членовете на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание – от постоянна комисия на Народното събрание;

    2. заместник-министрите, областните управители и заместник областните управители, едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, извън тези по т. 1 – от Главния инспекторат към Министерския съвет;

    3. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) общинските съветници и кметовете – от постоянна комисия от общински съветници;

    4. административните ръководители на органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, и за съдиите, прокурорите и следователите – от комисия на Висшия съдебен съвет;

    5. (доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) лицата, заемащи публични длъжности, извън тези по т. 1 – 4 – от инспекторатите или от служител или служители към органа, който ги избира или назначава.

    (3) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Информация по сигнала и свързаните с него документи се представят в 14-дневен срок на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

    Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси събира доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва лицето, заемащо публична длъжност, и му дава възможност да направи възражение.

    Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се произнася с решение в двумесечен срок от откриване на производството по чл. 23, ал. 1.

    (2) С решението по ал. 1 комисията установява конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси.

    (3) Комисията установява конфликт на интереси за председателя или за свой член с решение, взето с единодушие при тайно гласуване, като се изключи лицето, за което се гласува решението.

    (4) Решението на комисията се съобщава на:

    1. заинтересованото лице;

    2. органа по избора или назначаването;

    3. съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 или 3;

    4. окръжната прокуратура по седалището на органа, съответно по т. 2 или 3.

    (5) Решението, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

    (6) Прокурорът може да подаде протест до съда в едномесечен срок от съобщаването на решението на комисията, с което е установено, че не е налице конфликт на интереси.

    Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Сигналите за нарушения по глава пета се разглеждат от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по реда на чл. 26 и 27.

    Чл. 28. (Отм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.)

    Чл. 29. (Отм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.)

    Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) В едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение.

    (2) Наказателното постановление по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 31. (1) Когато се установят данни за извършено престъпление, материалите се изпращат незабавно на органите на прокуратурата.

    (2) В случаите по ал. 1 процедурата за установяване на конфликт на интереси не се спира.

    Глава седма.
    ЗАЩИТА НА ПОДАЛИЯ СИГНАЛ

    Чл. 32. (1) Лице, което е подало сигнал за конфликт на интереси, не може да бъде преследвано само за това.

    (2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

    1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;

    2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;

    3. опазват поверените им писмени документи от неразрешен достъп на трети лица.

    (3) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратяват действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.

    (4) Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.

    Глава осма.
    ПОСЛЕДИЦИ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    Чл. 33. (1) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Нарушаването на закона и установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила акт е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията е предвидено друго. Освобождаването се осъществява по реда, определен в съответните специални закони.

    (2) (Доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или общината.

    (3) Ако бъде установено, че в резултат на конфликт на интереси лице, заемащо публична длъжност, или свързано с него лице е получило материална облага, нейната равностойност се присъжда в полза на държавата, освен ако не подлежи на отнемане на друго основание.

    (4) Имената на лицата, заемащи публични длъжности, за които е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, се обявяват на интернет страницата на съответната институция.

    Глава девета.
    АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Чл. 34. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

    (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.

    Чл. 35. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което наруши разпоредба на глава втора от закона, се наказва с глоба в размер от 5000 до 7000 лв.

    (2) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 7000 до 10 000 лв.

    Чл. 36. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 13, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

    Чл. 37. Лице, заемащо публична длъжност, което не изпълни задължение по чл. 16, се наказва с глоба в размер от 7000 до 10 000 лв.

    Чл. 38. Който не изпълни задължение по чл. 18, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв.

    Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 20а или 21, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

    Чл. 40. (1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв.

    (2) На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 20 000 лв.

    Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Който не изпълни задължение по чл. 32, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

    (2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) Когато нарушението е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв.

    Чл. 42. Глобите, съответно имуществените санкции се внасят в приход на републиканския бюджет.

    Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) (1) На лице, заемащо публична длъжност, административното наказание по чл. 34, 36, 38, 39, 40 и 41 се налага от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с наказателно постановление. Административното нарушение се установява от определено от председателя длъжностно лице.

    (2) Наказателното постановление по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

    Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г., отм. – ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.)

    Допълнителни разпоредби

    § 1. По смисъла на този закон:

    1. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) „Свързани лица“ са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.

    2. „Орган по назначаването“ е и работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

    3. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

    Преходни и Заключителни разпоредби

    § 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., в сила от 31.01.2009 г., предишен текст на § 2, доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на закона лицата, които заемат публични длъжности, подават декларацията по чл. 12, т. 2. Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 от същата декларация се декларират към дата една година преди влизането в сила на закона.

    (2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Лицата по ал. 1 могат да правят промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1.

    § 3. (В сила от 31.10.2008 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., в сила от 31.12.2008 г.) В 4-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ държавните и местните органи, посочени в този закон, създават структурите или назначават служител по чл. 25, ал. 2.

    § 4. (В сила от 31.10.2008 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., в сила от 31.12.2008 г.) Министерският съвет в 4-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.

    § 5. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г.; изм., бр. 28 и 74 от 2002 г., бр. 8 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 38 и 73 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 33 и 69 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 2, ал. 1 т. 18 се отменя.

    2. В чл. 3, ал. 1, т. 5 числото „500″ се заменя с „2000″.

    3. В чл. 4, ал. 4 накрая се добавя „в срок до 30 април на текущата година“.

    4. В чл. 8, ал. 1 след думата „декларация“ се добавя „съответно уведомление“.

    § 6. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 250 ал. 2 се отменя.

    2. В чл. 251 ал. 2 се отменя.

    3. В чл. 252:

    а) в ал. 2 думите „както и при искане за констатиране на конфликт на интереси“ се заличават;

    б) в ал. 3 думите „съответно налице ли е конфликт на интереси“ се заличават.

    4. В чл. 253 ал. 3 се отменя.

    5. В чл. 254, ал. 1 думите „съответно от държавния служител“ се заличават.

    § 7. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 19:

    а) алинея 6 се изменя така:

    „(6) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители не могат да:

    1. заемат друга държавна длъжност;

    2. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;

    3. са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;

    4. упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.“;

    б) създава се нова ал. 7:

    „(7) Заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители могат да участват като представители на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получават възнаграждение.“;

    в) досегашната ал. 7 става ал. 8.

    2. В чл. 46:

    а) в ал. 2:

    аа) в т. 3 накрая се добавя „и на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“;

    бб) създава се нова т. 5:

    „5. осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;“

    вв) досегашната т. 5 става т. 6;

    б) в ал. 5 след думите „ал. 4″ запетаята и думите „както и в тези, които имат териториални звена, може да“ се заличават.

    3. В чл. 46а, ал. 2, т. 3 думите „разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и“ се заменят с „осъществява контрол и извършва проверки по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, както и за“.

    4. В чл. 46б:

    а) създава се нова ал. 3:

    „(3) При извършване на проверките инспекторите и служителите по чл. 46, ал. 5 имат право да изискват информация от държавните и местните органи, органите на съдебната власт и други институции.“;

    б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

    § 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 107а:

    а) в ал. 1:

    аа) в т. 1 след думата „съпруга“ се добавя „с лице, с което е във фактическо съжителство“ и се поставя запетая;

    бб) точка 2 се изменя така:

    „2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;“

    б) създават се нови ал. 2, 3 и 4:

    „(2) Служителят може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

    (3) При сключването на трудовия договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1.

    (4) При сключването на трудовия договор и всяка година до 31 март служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 5.“;

    в) досегашните ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.

    2. В чл. 330, ал. 2 се създава т. 9:

    „9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.“

    § 9. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 7, ал. 2:

    а) в т. 1 след думата „съпруга“ се добавя „с лице, с което е във фактическо съжителство“ и се поставя запетая;

    б) точка 2 се изменя така:

    „2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;“

    в) създава се нова ал. 3:

    „(3) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.“;

    г) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.

    2. Член 29а се отменя.

    3. В чл. 91 ал. 2 се отменя.

    4. В чл. 107, ал. 1 се създава т. 8:

    „8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.“

    5. Параграф 1 от допълнителната разпоредба се отменя.

    § 10. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм., бр. 69 от 2008 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 51 ал. 1 се изменя така:

    „(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.“

    2. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба думите „§ 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител“ се заменят с „§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“.

    § 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г. и бр. 28, 43 и 69 от 2008 г.) се правят следните изменения:

    1. В чл. 178 ал. 1 се изменя така:

    „(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.“

    2. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби думите „§ 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител“ се заменят с „§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“.

    § 12. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

    1. В чл. 35, ал. 1 се създава т. 3:

    „3. нямат частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси от възлагането на обществената поръчка.“

    2. В чл. 47 ал. 5 се изменя така:

    „(5) Не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидати или участници:

    1. при които член на управителен или контролен орган, както и временно изпълняващ такава длъжност, включително прокурист или търговски пълномощник, е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация;

    2. които са сключили договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.“

    § 13. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г., бр. 53, 59 и 104 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г.) в чл. 20 ал. 4 се отменя.

    § 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

    ————————-

    Законът е приет от 40-то Народно събрание на 16 октомври 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

    Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 10 ОТ 2009 Г.)

    § 2. Параграф 1, т. 1 влиза в сила от 31 януари 2009 г., а § 1, т. 2 и 3 влизат в сила от 31 декември 2008 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 26 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2009 Г.)

    § 18. (1) Лице, заемащо публична длъжност, което в срока по § 2 от преходните и заключителните разпоредби не е подало декларацията по чл. 12, т. 2, я подава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Обстоятелствата, посочени в декларацията, се декларират към датата на влизането в сила на този закон, а по т. 2 от същата декларация се декларират към дата една година преди влизането в сила на този закон.

    (2) Лицето по ал. 1 може да прави промени в декларираните обстоятелства в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 1.“

    § 19. Лице, заемащо публична длъжност, което до влизането в сила на този закон е подало декларация по чл. 12, т. 2, може да я оттегли и да подаде нова декларация в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

    § 20. Заварените към 1 януари 2009 г. производства за констатиране на конфликт на интереси по отменения чл. 251, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс се довършват по досегашния ред.

    § 21. Законът влиза в сила от 31 март 2009 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

    (ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 18.12.2009 Г.)

    § 77. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

    1. параграфи 4, 5, 10 (относно чл. 15, ал. 1, т. 2), 26, 27 (т. 1, буква „б“, т. 2, 4, 5 и 6), 28, 29, 30, 33, 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 64 (т. 2), 69, 72 (т. 3, 4, 5, 6, 7 и 8), 73 и 75, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.;

    2. параграфи 25 и 27, т. 1, буква „а“, които влизат в сила от 2 януари 2010 г.;

    3. параграф 63, който влиза в сила от 1 февруари 2010 г.;

    4. параграф 36 (относно чл. 55в), който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

    5. параграфи 31 и 43 (т. 1), които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;

    6. параграф 27, т. 3, който влиза в сила от 1 януари 2013 г.;

    7. параграф 29, т. 1, буква „б“, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

    (ОБН. – ДВ, БР. 62 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.08.2010 Г.)

    § 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

    1. параграф 6, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

    2. параграф 8, който влиза в сила от 30 септември 2011 г.

    Преходни и Заключителни разпоредби
    КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

    (ОБН. – ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

    § 24. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които след 30 март 2009 г. заемат публични длъжности, подават декларация по чл. 12, т. 2. Обстоятелствата по т. 1, 3, 4 и 5 се декларират към датата на влизането в сила на закона, а по т. 2 – една година преди датата на влизането му в сила.

    (2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон лицата по чл. 3, т. 25, които до 31 март 2009 г. са подали декларация по чл. 12, т. 2 и за които в периода от 31 март 2009 г. до влизането в сила на този закон е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, подават декларация по чл. 12, т. 3.

    (3) Започнатите до 1 април 2011 г. производства се довършват по досегашния ред.

    § 25. (1) Съставът на комисията през първия мандат се обновява след изтичане на две години и половина с един представител от квотата на Народното събрание и с един от квотата на президента и на Министерския съвет.

    (2) Представителят от квотата на Народното събрание се определя чрез жребий. Председателят на комисията не участва в жребия.

    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

    § 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

    1. параграф 11 относно чл. 22а – 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

    2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

    Приложение към чл. 12, т. 2

    (Изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.)

    ДЕКЛАРАЦИЯ
    по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси
    Долуподписаният(ната) …………
    (трите имена)
    в качеството си на лице, заемащо публична длъжност:
    ………
    (изписва се институцията и заеманата длъжност)
    ДЕКЛАРИРАМ, че:
    1. Към датата на избирането /назначаването ми на длъжността:
    имам участие в следните търговски дружества (посочва се името на търговското дружество и дяловото или акционерното участие на лицето):
    …..
    …..
    …..
    ………………………………………………………………………………………………………..;
    развивам дейност като едноличен търговец в следните области (посочва се името и предметът на дейност):
    …..
    …..
    …..
    ………………………………………………………………………………………………………..;
    съм управител или член на орган на управление или контрол на следните юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации:
    …..
    …..
    …..
    2. Дванадесет месеца преди датата на избирането/назначаването ми на длъжността съм:
    имал(а) участие в следните търговски дружества (посочва се името на търговското дружество):
    …..
    …..
    …..
    ………………………………………………………………………………………………………..;
    развивал(а) дейност като едноличен търговец в следните области (посочва се името и предметът на дейност):
    …..
    …..
    …..
    ………………………………………………………………………………………………………..;
    бил(а) управител или член на орган на управление или контрол на следните юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации:
    …..
    …..
    …..
    ………………………………………………………………………………………………………. .
    3. Имам следните задължения към кредитни или финансови институции, както и към други лица, на стойност над 5000 лв. (посочва се размерът и видът на поетото задължение и кредитора):
    …..
    …..
    …..
    …..
    4. Имам сключени договори със следните лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните в кръга на правомощията или задълженията ми по служба решения:
    …..
    …..
    …..
    …..
    5. Имам частен интерес към дейността на следните свързани с мен лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси:
    …..
    …..
    …..
    …..
    Забележка. Лицата, които заемат публични длъжности към 31 март 2009 г., декларират обстоятелствата по т. 1, 3, 4 и 5 към 31 март 2009 г., а по т. 2 – към 31 март 2008 г.
    Дата: Декларатор:

    Публикувано в Бланки, Закони и правилници.

    Етикети , , .


    Анекс към Колективен Трудов Договор в Народната Просвета за 2015 г.

    Анекс към Колективен трудов договор в системата на народната просвета за 2015 година

    http://www.sbubg.info/files/IMG.pdf

    Анексът се отнася за чл. 34, ал. 2, т. 2 – „За работа с деца и ученици със специални образователни потребности на директори, учители и педагогически кадри от детските градини, общообразователните, професионални и спортни училища, училищата по изкуствата и по културата, както и от извънучилищните педагогически учреждения – не по-малко от 20 лв. Възнаграждението се изплаща за действително отработено време през периода на учебните занятия.“

    Публикувано в Договори.

    Етикети , , , .